Zhivka Baltadzhieva, 2 poemas 2

Fotografía de Trond Andersen

DIVINA COMEDIA 

Cada vez más conectados, pululando

entre nuestras heridas

y las que asestamos nosotros.

Cada vez más conectados y más ocupados

en que nos toque nadie,

y menos con la mirada.

Cada vez más conectados, más

hacia las hormigas. ¿Hacia dónde excavamos

en el universo plano?

Invisibles 

y (¿acaso?) inexistentes

multimillones de perdidos.

¿En la ciudad?

¿En el campo?

¿En el cielo?

¿Infierno?

No me encuentro en mí misma.

БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ

Все по-свързани, пърхащи

над собствените си рани

и тези, които сами нанасяме.

Все по-свързани и загрижени

някой да не ни докосне,

най-вече с поглед.

Все по-свързани, все по

към мравките. Накъде ли дълбаем

в тази плоска Вселена?

Незабелижими 

и [нима] несъществуващи

многомилиони залутани.

В града?

В природата?

В небесата?

Ад?

В самата себе си не се намирам.

Fotografía de Marco Soellner  (Lazio, Italia , 2008)

Preparar nuestro equipaje,

las maletas, los sombreros, los visados,
desearnos muy buenas noches, irnos, ir a otro cuarto,
otro barrio y otra ciudad, distante,
bajo otro sol, otra galaxia y otro tiempo,
otra intemperie,
cúmulo de estrellas diferente, otro sinfín,
paralelo o simplemente interior.

Ya estamos agotados. De palabras.
Del silencio, que se nos echa,
de lo dispuesta que está, y desde siempre,
a caer la noche.
Del verano siempre somnoliento. Y qué lento es
el consciente
que en su mirada envuelve todo.

Y qué rápido
este instante ya agarra su maleta
y jamás vuelve.

Y se queda alguien o algo
solo. A amarle. A amarle para siempre.

Mientras, hasta la eternidad no es eterna.

Да си вземем шапките,

да кажем лека нощ,

да идем в друга стая,

в друго някое предградие,

в друг град,

във друга слънчева система,

в друго измерение

и друго време,

Изтощени сме. От приказки.

И от мълчанието, станало ни същност.

От охотата, с която дълга нощ се спуща.

Колко сънно лято е. Съзнанието

колко бавно времето обгръща.

Колко бързо

тоя миг си взема шапката

и никога не се завръща.

А остава някой сам

да го обича дълго още.

Докато, дори и вечността не трае вечно.

Zhivka Baltadzhieva 
(Sofia, Bulgaria, 1947) 
Vive en Madrid
de Fuga a lo real, Editorial Amargord, edición bilingüe
Prólogo de Ángel Guinda
Traducción de la autora
para leer MÁS